Concerto for Two Pianos in E-flat major, K. 365

Удивителното по своите мащаби творчество на ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ е създадено за относително краткото време на неговия живот. Вероятно Моцарт е писал по определен начин, който прави впечатление с “груповото” композиране на множество произведения от един жанр. Насочвайки усилията си в определен жанр, последователно и за определен период, той поддържа необходимата концентрация и спестява време за пренагласа към нов жанр. По подобен начин, в сходно жанрово обкръжение е написан Концертът за две пиана и оркестър в ми-бемол мажор К. 365. След като през 1778 получава предложение да се завърне на работа в капелата на архиепископа на Залцбург, която е напуснал две години преди това, Моцарт преодолява огорчението си от конфликта с архиепископа и чувството си на покруса след смъртта на майка си, напуска Париж в края на септември 1778 и започва новия си “залцбургски период”. Създава 4 симфонии, много църковна музика и два концерта – за по два солиращи инструмента – Симфония-концертанте на цигулка и виола КV 364 и Концерта за две пиана КV 365. “ Тези концерти са по средата между трудното и лесното – пише Волфганг в писмо до баща си по повод концертите с номера 11, 12 и 13, – те са бляскави, приятни за слушане и звучат естествено, но не и банално; в тях има пасажи, които ще доставят удовлетворение само на познавачите, макар че няма ще докоснат и доставят удоволствие дори и на любителите…” Определението, което мимоходом дава Моцарт на същността, залегнала в неговите инструментални концерти, е абсолютно точно – той вижда в тази форма едно изкуство за аристократите, на което е присъщо остроумие, съответстваща мелодика и въздействаща ефектност. Но заедно с това композиторът насища музиката на концертите си със силно индивидуализирана изразност, с разнообразна гама от настроения, с характерното за него съчетание на обикновено и възвишено, светско и интимно. След две и половина столетия неговата музика изглежда колкото достъпна, толкова и трудна. Моцарт разработва немската и френската концертна традиция, усвоява похватите и концепциите на манхаймския и виенския симфонизъм, учи се от местните образци при своите пътувания из европейските музикални центрове, особено в Италия, в Париж, Манхайм и Виена. Започнал с разработка на соната от Йохан Шобер, френски композитор от немски произход, с когото се среща в Париж, и очарован и повлиян от песенната мелодика в творбите на такива бароково-класицистични имена като Рамо, Йохан Кристиян Бах и Глук, с някои от които има възможност да общува лично, Моцарт написва своя двоен концерт за пиано в момент, когато вече е възприел и претворил най-доброто от предхождащата го европейска традиция и е готов да поеме по самобитен, стилово и съдържателно индивидуализиран път.