Piano Concerto no. 9 in E-flat major, K. 271

След младия Бетовен следва младия Моцарт. ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ пише своя Девети концерт за пиано в ми-бемол мажор през 1777. Тогава е на 21 и това е последният от неговите четири залцбургски концерти и първият негов истински шедьовър е този жанр. Според американския пианист и критик Чарлс Розенн това е първият „голям клавирен концерт“ в класицизма изобщо. Творбата има и подзаглавие, което е на френски – „Jeunehomme“, вероятно посветена на една млада френска пианистка, преминала за кратко през Залцбург. Преди 10 години се появява нова теория – а именно, че става дума за Виктоар Женами, дъщеря на балетиста Жан-Жорж Новер, приятел на Моцарт. Музикалното „непокорство“ блика от самото начало на този концерт с необичайно ранната поява на пианото – първата малка стъпка на промяната, която ще Бетовен ще завърши със своя Четвърти концерт, в който започва не оркестърът (както се полага), а пианото (между другото, този концерт можете да чуете също в рамките на цикъла „Класично и патетично“). Цялостното развитие на първата част и особено диалога между пианото и оркестъра също се различават от утвърдения модел. Към тази част Моцарт пише две каденци, както и към бавната, която е една от едва петте в неговите клавирни концерти, издържана в минор. Жизнерадостното отношения към живота се завръща във финалното Рондо, което пианото „открива“ стремглаво. Целият този устрем неочаквано е „пресечен“ от бавна менуетна част (похват, който Моцарт ще използва отново в 22-ия си концерт), която само подчертава силата на щастливо-бляскавия финал. За Алфред Брендел този концерт е „едно от чудесата на света“, за музиколога Алфред Айнщайн това е „Моцартовата Ероика“, за някои изследователи на музикат на Моцарт тук той все още не е разгърнал пълната мощ на своя талант и (особено по отношения на втората част) по-късните му, писани във Виена клавирни концерти са по-многопластови. Но нека не забравяме, че през 1777 Моцарт е толква млад и влюбен в живота, все още краските са ярки, недокоснати сякаш от реалността. Това е концерт, в който Моцарт лети над света. И увлича всеки, който го слуша.