Написано във Виена през март 1782 г. като заместващ финал на Концерта за пиано K. 175, който Моцарт е композирал девет години по-рано в Залцбург и сега иска да изсвири пред виенска публика. Новата част е цикъл от вариации върху проста маршова мелодия, а не рондо в строгия смисъл. Тя има незабавен успех: Моцарт пише на баща си, че прави фурор, и го моли да пази ръкописа внимателно, за да не може никой да го препише. Днес често се изпълнява като самостоятелна пиеса.