„Лудият ден, или Сватбата на Фигаро“ на Бомарше е забранена за виенската сцена, когато Лоренцо да Понте убеждава Йозеф II да позволи оперна версия, лишена от политическите речи. Моцарт композира партитурата през 1786 г. и дирижира премиерата в Бургтеатър на 1 май. Виена я приема сдържано; Прага по-късно същата година я превръща в сензация и следва поръчката за „Дон Жуан“. Комедията надживява собствената си интрига, защото Моцарт дава на всеки персонаж – слуга, графиня, юноша – музика с еднаква сериозност и оставя един ден на измами да завърши с нещо близко до прошка.