„Дон Жуан“ на Моцарт е определян от Росини, Гуно и Вагнер като най-великото от всички произведения. От момента на създаването си успехът му остава изключителен. Силата на операта е в начина, по който комедията, съблазняването, опасността и метафизичната присъда съжителстват в един драматичен свят. Персонажите ѝ може и да принадлежат на театъра, но желанията и противоречията им изглеждат обезпокоително истински; музиката на Моцарт превръща легендата в драма, едновременно забавна, тревожна и неизчерпаема.