Violin Concerto no. 4 in D major, K. 218

Allegro

Andante cantabile

Rondeau (Andante grazioso - Allegro ma non troppo)

Моцарт е още юноша на служба в Залцбургския двор, когато през 1775 г. композира своя Концерт за цигулка и оркестър № 4 в ре мажор, K. 218. Той притежава нелоши умения на цигулар и всеки от петте му концерта за цигулка изглежда първоначално композиран за негова собствена употреба. Когато обаче, Моцарт напуска мястото си в дворцовия оркестър и бива заменен с по-квалифицирания цигулар Антонио Брунети (който иска да свири концертите на Моцарт), той преразглежда концертите си и преработва цигулковата партия. Четвъртият концерт си остава най-искрящ от петте. Тоналността ре мажор пък, е най-често избираната от композиторите за цигулкови концерти (два от концертите на Моцарт са в тази тоналност). Причината е, че в ре мажор инструментът вибрира най-свободно и звучи най-продължително.