Violin Concerto, op. 33

КОНЦЕРТЪТ ЗА ЦИГУЛКА, оп. 33 на Карл Нилсен е композиран в Норвегия, когато той гостува на Нина Григ, вдовицата на Едвард Григ. През лятото на 1911 тя го кани в Тролдхауген, мястото, където нейният съпруг е композирал. Тук Нилсен започва единствения си концерт за цигулка. Работи бавно, обмисля концепцията за жанра солов инструментален концерт. Според него виртуозната изява на инструмента не трябва да е за сметка на художественото съдържание, творбата трябва да звучи ефектно и достъпно, без да е повърхностна. В сравнение с пищния късен романтизъм на концерта на Сибелиус, Нилсен избира неокласически подход към жанра, който предхожда създадените по-късно неокласицистични творби от Стравински и други композитори. Премиерата на творбата е на 28 февруари 1912, в същата вечер в програмата прозвучава и неговата Трета симфония „Експанзива“. Диригент е Нилсен, а солист е предпочитаният от него виртуоз Педер Мьолер. Пленяващ със своята мелодичност, концертът има голям успех. Критикът Робърт Енрикес определя вечерта като доказателство за „редкия талант“ на композитора, който е „на истинския път към големите цели, които си е поставил“: „Концертът за цигулка е много значима творба, която ще печели всеки път, когато бъде чута, защото, разбира се, човек едва постепенно осъзнава всички брилянтни детайли“. През следващите години цигулковият концерт е изпълняван няколко пъти не само в Дания, но и в Гьотеборг и Стокхолм, винаги с Мьолер като солист. Вместо обичайната структура от три части, Нилсен обозначава две части в творбата. Първата част – Praeludium, започва драматично, със силни акорди, които рамкират разгърнатите декламационни пасажи на солиста. Следва лирична тема, преминаваща през различни настроения. След този въвеждащ дял ясните акценти въвеждат втория по-енергичен дял – Allegro cavalleresco; в разгърнатата му фактура доминира солистичната партия. Втората част – Adagio, започва със сола на дървени духови инструменти. По повод пасторалния характер на частта Нилсен пише на жена си от Тролдхауген: „Вечер планините наоколо са чисти със синьото небе като фон“. В последното рондо въпреки някои трудни пасажи е избегнат ефектният концертен блясък. Очевидно за изграждането на ярката релефна музикална фактура на концерта влияние има неговата съпруга. По повод на своя скулптура Ан Мари Карл-Нилсен изтъква: „Това, което исках да покажа в моята фигура, е движението напред, усещането за живот, фактът, че нищо не стои неподвижно“. Това вълнуващо движение напред чудесно е пресъздадено и в Концерта за цигулка на Карл Нилсен. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова