The Four Seasons of Buenos Aires

Сред неговите най-често изпълнявани концертни творби по света, а и у нас в последно време, са „Годишните времена на Буенос Айрес” (Cuatro Estaciones Porteñas) – четири композиции в стил танго, създавани по различни поводи между 1965 и 1970. „Verano Porteño“ (Буенос Айрес, Лято) е епизод, написан през 1965 първоначално като музикален фрагмент към пиесата „Melenita de Oro” на Алберто Родригес Муньос. „Otoño Porteño” (Буенос Айрес, Есен) е написан в 1969, „Primavera Porteño” (Буенос Айрес, Пролет) и „Invierno Porteño” (Буенос Айрес, Зима) са завършени през 1970. Макар и писани като самостоятелни отделни пиеси, понякога Пиацола ги е изпълнявал заедно с основания от него Квинтет в състав цигулка (виола), пиано, електрическа китара, контрабас и солиращ бандонеон. С поставянето на Буенос Айрес в заглавието композиторът е желаел да подчертае посвещението на творбата на жителите на града, на бохемския живот в бедните улици, където се е родило аржентинското танго, на различните периоди в живота на хората от предградията. Затова и първата пиеса е Есен - така е прието, че започва аржентинската календарна година. Съществува и друга традиция в последователността на частите при изпълнение, започваща с Пролет, подобно на цикъла на Вивалди. В периода 1996-1998 руският композитор Леонид Десятников прави свободна транскрипция на „Годишните времена на Буенос Айрес” за цигулка и струнен оркестър, като във всяка част е включил и цитати от „Годишните времена” на Вивалди. Но съобразявайки се с различията в сезоните в северното и южното полукълбо, например, във „Verano Porteño” („Лято”) е добавил елементи от „L’Inverno” („Зима”) на Вивалди.