Symphony no. 1

Симфония №1 на Любомир Пипков е създадена през 1940. В нея отчетливо се долавят някои от характерните тенденции на българската музика от 30-те години на 20-и век. Същевременно симфонията дава израз и на тревожните настроения, породени от социалните стълкновения и от Гражданската война в Испания през 1936-7 година. Безспорно нейно достойнство e стилистически единната интонация, която е базирана върху различни жанрове на българската народна музика. Без да си служи с готови народни мелодии, Пипков намира няколко характерни теми, чрез които се разкрива основният идеен замисъл на творбата. Симфонията е написана в традиционния четиричастен цикъл. В първата и четвъртата част са използвани героично-танцувални интонации и ритми в 8/8, бавната втора част е вдъхновена от протяжните жътварски песни, а третата част – Скерцо – е в скокливия ритъм на пайдушкото хоро (5/8) като в средния ѝ дял върху този ритъм се разгръща мечтателно-лирическа мелодия. Отделните части на симфонията (без скерцото) са изградени на монотематичен принцип - по една тема се разработва в първата, втората и четвъртата част. При това отделните части не следват строго познатите музикални форми. Това придава интонационна и тематична монолитност на частите, но в същото време и стеснява малко идейно-емоционалного съдържание, тъй като липсва конфликтно противопоставяне на две или повече теми. Мотивната разработка на Пипков е ограничена и в нея той рядко прибягва до плътни хармонии – предпочита самостоятелните подгласове и речитативните реплики в отделни инструменти и групи. Това определя и характера на неговата оркестрация - тя е облекчена от гъстите смесени тембри и педални звучности. Запазен е тембърът на отделния инструмент, избегнати са самоцелните колористични ефекти. Най-широко и най-добре е третирана струнната група. Лирическа по своето общо звучене, Симфония №1 на Пипков съдържа също така и елементи на драматизъм и героическа призивност. Те са заложени в няколко от темите ѝ, особено в темата на първата част, чиито широки, възходящи ходове налагат волевите интонации на героичната хайдушка песен. С героичен характер е и главната тема на четвъртата част. В мъжествения народен танц в размер 8/8, Пипков влага активни, призивни интонации. Така темата придобива светла героична изразност. Лирическите теми на симфонията са пропити повече или по-малко със скръбно-съзерцателно настроение. В бавната втора част, главната тема съчетава скрита печал и пасторална пейзажност, докато в поетичната тема от средния дял на скерцото скръбта е по-светла, по-интимна и задушевна. Тази тема е твърде показателна за характера на лирическото дарование на Пипков.