Romeo and Juliet Suite, op. 64

Заедно с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски, Прокофиев създава драматургичната основа на балета Ромео и Жулиета и написва музиката към него през 1935 г. Сценарият е в четири действия с щастлив край, който рязко се отличава от финала на шекспировата трагедия. Тази редакция на балета обаче, така и не стига до постановка. В началото на 1936 г. в-к "Правда" осъжда две произведения от Шостакович в статиите "Бъркотия вместо музика" (срещу операта "Лейди Макбет от Мценска околия") и "Балетен фалш" (срещу балета "Светлият ручей"). Тези статии изплашват композиторите и изменят творческата атмосфера в сталинския Съветски съюз. Прокофиев и неговите съавтори изменят сценария и слагат традиционния трагичен финал. Премиерата се състои чак след няколко години. Първоначалният договор с Кировския (днес Мариински) театър не е изпълнен и поръчката за балет е прехвърлена към Болшой театър, който също отменя постановката след кампанията от 1936 г. Най-накрая премиерата се осъществява в чужбина през декември 1938 г. в Бърно в отсъствието на композитора. След грандиозния успех там следва съветската премиера. Тя е през януари 1940 г. Балетмайстор е Леонид Лавровски. Въпреки възраженията на Прокофиев, Лавровски значително изменя партитурата на балета. Спектакълът е удостоен със Сталинска награда. В редакцията на Лавровски балетът е поставен и в Болшой театър. През 1955 г. "Мосфилм" снима съкратена кино-версия. Други балетмайстори, като Джон Кранко през 1962 г., Кенет Мак Милан през 1965 г. и Рудолф Нуреев през 1972 г. създават нови постановки на балета. През юли 2008 г. е премиерата на първоначалната авторска редакция от 1935 г. Това става на Музикалния фестивал в Бард, Ню Йорк. Там балетмайстор е Марк Морис. Тази постановка възражда състава, драматургичната структура и щастливия край в партитурата на Прокофиев, които преди това са неизвестни.