Romeo and Juliet

Сергей Прокофиев завършва клавира на балета на 8 септември 1935, но още през юни сключва договор с Московския съюз на композиторите да направи две сюити от материала на „Ромео и Жулиета” . През октомври преминава неудачното прослушване на клавира в Бетовеновата зала на Болшой театър (Ленинградският вече се е отказал от проекта). Присъстващите, възмутени, напускат залата един след друг. Вървят още прослушвания и дискусии, накрая е върнат оригиналният Шекспиров трагичен финал. Голяма част от артистите в балета през 1936 г. отхвърлят творбата на Прокофиев като несценична и нетанцувална. Излизат статиите във в. „Правда” срещу Шостакович - „Хаос вместо музика” (тя разгромява операта „Лейди Макбет от Мценска околия”) и „Балетен фалш” (на прицел е балетът „Светлият ручей”, чийто либретист е Пиотровски). Настъпват тежките сталински времена и за хората на изкуството. След година Пиотровски е разстрелян, името му е заличено от екипа на „Ромео и Жулиета”. Премиерата на балета в съкратена версия (използвани са двете оркестрови сюити) се осъществява в Националния театър в Бърно на 30 декември 1938 с хореография на Иво Псота. Той играе Ромео, Жулиета е Зора Шемберова. След две години идва разрешението творбата да се покаже и на руска сцена. За малко премиерата не пропада, когато оркестърът отказва да свири, за да „избегне конфуза” от новото произведение на Прокофиев. И все пак „Ромео и Жулиета” се играе пред ленинградската публика в Кировския театър за опера и балет на 11 януари 1940 с нова редакция на хореографа Леонид Лавровски под диригентството на Исай Шерман, в главните роли са Галина Уланова и Константин Сергеев. Не се налага лесно заради експресивния лиричен изказ, който извежда по-дълбоки измерения в трагедията, заради непривичната ритмика, „неудобните” за танц симфонични форми. Фантазията на композитора е изумителна в изграждането на драмата между враждуващите фамилии Монтеки и Капулети, драма на невинност и любов, съперничество и вероломство. Партитурата наброява 80 оригинални теми, които великолепно пресъздават персонажите, сценичните ситуации. Благодарение на първите две оркестрови сюити, които Прокофиев създава през 1936 и концертно дирижира в СССР и някои европейски страни, музиката на балета става популярна преди още той да бъде поставен и преди да се превърне в балетна класика на 20 век. Те са концентрат на най-ярките моменти в творбата. Премиерата на Първата сюита е на 24 ноември 1936 в Болшой театър под диригентството на Жорж Себастиан. Тя е в 7 части: Народен танц – Сцена – Мадригал – Менует – Маски – Ромео и Жулиета и Гибелта на Тибалд. Втората сюита, също в 7 части, е изпълнена за първи път на 15 април 1937 в Ленинград под диригентството на автора и съдържа: Монтеки и Капулети – Жулиета-девойка – Отец Лоренцо – Танц – Ромео и Жулиета пред раздялата – Танц на антилските девойки – Ромео на гроба на Жулиета. текст - Янина Богданова