Violin Concerto no. 1 in D major, op. 19

Въпреки събитията в Русия – абдикацията на цар Николай II и по-късно Октомврийската революция – 1917 г. е особено плодотворна за СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ. Освен Концерт за цигулка №1, в този период той завършва „Класическа симфония“, Трета и Четвърта соната за пиано, както и Концерт за пиано №3.

Прокофиев започва да пише първия си цигулков концерт като концертино още през 1915 г., докато изживява страстна афера с поетесата Нина Мещерская. В същото време работи и върху операта „Играчът“. Много трудно успява да намери цигулар, който да изсвири соловата партия. По това време Павел Кочански е имал други ангажименти, Бронислав Хуберман даже не е погледнал нотите, а Натан Милщайн е все още в Русия. Премиерата се забавя няколко години, през които Прокофиев емигрира в САЩ и пътува по целия свят. Концертът е изпълнен за първи път през 1923 г. в Париж – солист е Марсел Дарийо, концертмайстор на парижкия оркестър, а диригент – Сергей Кусевицки. На премиерата присъстват Пабло Пикасо, Анна Павлова, Карол Шимановски, Артур Рубинщайн. Въпреки това концертът претърпява фиаско.

Трябва да се отбележи и специфичният вкус на парижката публика по онова време. Няколко години по-рано „Пролетно тайнство“ на Стравински е отречено, а концертът на Прокофиев се смята за твърде романтичен.

Премиерата в тогавашния Съветски съюз също не е особено успешна, докато произведението не е изсвирено от 19-годишният тогава Натан Милщайн и Владимир Хоровиц, който изпълнява оркестровата част на пиано. Един от популяризаторите на творбата става унгарският цигулар Йозеф Сигети, който я включва в програмата си за турнета из цяла Америка и Европа.