Violin Concerto no. 2 in G minor, op. 63

Вторият концерт за цигулка на СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ е последната творба, която създава преди окончателното си завръщане в Съветския съюз. За него това е време на непрестанни гастроли по целия свят, като успоредно работи върху концерта. Така главната тема на първата част е компзирана в Париж, първата тема на втората част – във Воронеж, като цяло концертът е завършен в Баку, а премиерата е в Мадрид на 1 декември 1935 година (4 години преди Токатата на Ненов). Диригент е Едуардо Фернандес Арбос, много известен по това време испански диригент, а солист е Робер Соетан, на когото е посветен този концерт. Прочут френски цигулар, той живее точно 100 години, през 88 от които активно концертира. Соетен като малък е бил ученик на Изаи, след това завършва Парижката консерватория, където негов приятел и състудент е Дариус Мийо. Прокофиев и Соетан са имали редица съвместни гастроли в Португалия, Мароко, Алжир и Тунис, така че решението да му посвети този концерт е закономерно. Премиерата е много успешна, съпроводена с викове „Браво“. Творбата „блика“ от мелодични находки, така характерни за прокофиевския музикален свят, в който емоциите варират от гротеска и сарказъм до изтънчена лирика, ритмиката е пищна, изобретателността на композитора в това отношение не знае граници. Тук играта с тембрите в оркестъра е новаторска, а концертът като цяло (и най-вече във вълшебната втора част) напомня звучността на по-късните на балети на Прокофиев, и най-вече на „Пепеляшка“. Това е време, в което Прокофиев навлиза в неокласицизма и силно се усеща стремежът му към яснота във всяко едно отношение – на фактурата, на структурата, на линиите. Оркестрацията в концерта е прозрачна, на моменти чак аскетична. Такова е и откриването - семпло и красиво, с мелодична линия в цигулката, „излязла“ от руската народна песенност, докато във финалното рондо (енергично, с типичното за композитора чувство за хумор) се появяват испански елементи, като всяко появяване на темата се „оповестява“ от звука на кастанети.