„Едгар“ е втората опера на Пучини и тази, която той не спира да поправя. Либретото на Фердинандо Фонтана, свободно базирано на стихотворната пиеса на Мюсе „La coupe et les lèvres“, му поднася сюжет, в който по-късно признава, че не е вярвал. Версията в четири действия стига до Ла Скала на 21 април 1889 г. и е посрещната без ентусиазъм; той я съкращава до три действия през 1892 г. и продължава да я преработва чак до 1905 г., спасявайки материал за други партитури. Това, което оцелява в изпълнителската практика, са ариите, пети далеч по-често, отколкото операта се поставя.