Чаконата в сол минор на Пърсел за четиригласни струнни е запазена в един-единствен ръкописен източник и не носи дата. Тя е изградена върху осемтактов граунд, повторен повече от дузина пъти, като басът преминава между гласовете, а хармонията над него постепенно се сгъстява. Пиесата е почти непозната, докато Бенджамин Бритън не я редактира и записва през двадесети век, а неговото издание, с добавени динамика и фразировка, е това, което повечето струнни оркестри използват и до днес.