Piano Concerto no. 1 in F-sharp minor, op. 1

Целият типично Рахманиновски образен мир се разгръща още в ПЪРВИЯ КЛАВИРЕН КОНЦЕРТ , създаден от 18-годишния композитор през 1890-1891, по време на обучението му в Московската консерватория. Посветен е на големия руски пианист, диригент и композитор Александър Зилоти (1863-1945), негов братовчед и преподавател в Консерваторията. Макар че в концерта все още се чувства влиянието на големите романтични образци в този жанр (опусите на Чайковски, Григ, Шопен, Шуман...), вече присъства и характерното за композитора съчетание на лирика, поривиста динамичност и виртуозен пианизъм. Това е първото произведение, на което Рахманинов решава да придаде публичност и да го обозначи с опус 1. Първата част на концерта била изпълнена от автора на 17 март 1892 в залата на Московската консерватория под диригентството на Василий Сафонов. По-късно, през 1917, когато вече са написани и широко известни Вторият и Третият му концерти, Рахманинов прави основна редакция на първия си опус, като запазва тематичния материал, но значително обогатява фактурата на клавирната партия и оркестрацията. И в този обновен вид неведнъж го свири на своите концерти по света. Първото прозвучаване било на 29 януари 1919 в Ню Йорк с голям успех сред публиката. На премиерата присъствал и Сергей Прокофиев, който отбелязва в своя дневник: „ Днес Рахманинов за първи път изпълни новата редакция на Първия концерт. Аз много обичам първата част, наивна, поетична, макар и продължителна. Сега всичко е пренаправено много ловко и гладко...”