Piano Concerto no. 4 in G minor, op. 40

Сергей Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №4, сол минор, опус 40

Сергей Рахманинов
Концерт за пиано и оркестър №4, сол минор, опус 40
Allegro Vivace
Largo
Allegro Vivace

Сергей Рахманинов, Концерт за пиано №4 сол минор, опус 40
Четвъртият клавирен концерт на Сергей Рахманинов се появява на бял свят след почти цяло десетилетие творческо мълчание. Не е известно кога точно е започнато произведението, но е възможно Рахманинов да е композиторът предлага за есента нов концерт, чиито ескизи вече са готови. След това обаче, вероятно поради емиграцията и плътно заетия му график, писането върви бавно. След осем години гастроли композиторът най-сетне си взема отпуск и започва усилена работа над концерта. За по-малко от година произведението е завършено и е изпълнено за първи път във Филаделфия на 18 март 1927. Солист бил самият Рахманинов, а на диригентския пулт застанал легендарният Леополд Стоковски.
Голямата пауза между написването на третия и четвъртия концерт не може да не е дала отражение на стилистичната цялост на произведението. Четвъртият концерт носи върху себе си отпечатъка на „преходно“ време в развитието на автора. С някои свои страни той си доблигава до двата предшестващи го (особено Третия), но същевременно с това отчетливо изпъкват и някои нови черти, набелязани малко преди това в етюдите-картини и Втората соната. Четвъртият клавирен концерт на Рахманинов отстъпва на двата предхождащи го по свежест на мелодическата изобретателност, широта и напрежение на симфоничното развитие. В същото време в него се забелязва развитие в стила на композитора: стремеж към строга сдържаност на израза, понякога твърдост, графичност на музикалното писмо, засилване на тъмните, мрачни тонове, които понякога придобиват зловеща окраска. Тази творба може да бъде наречена най-автобиографична и противоречива. Днес концертът съществува в три различни версии. След неудачната премиера Рахманинов прави някои поправки, преди да публикува концерта през 1928 година. После при продължаваща липса на успех отново преоценява творбата и я преиздава през 1941 година. Концертът е посветен на Николай Метнер, който на свой ред, посвещава втория си клавирен концерт на Рахманинов. Четвъртият концерт на Рахманинов вероятно е най-малко известен от всички клавирни концерти на композитора, но в Русия тази творба се е изпълнявала доста често.