Анонимен почитател изпраща на Рахманинов свободното руско преложение на Константин Балмонт на поемата на По и той я поставя в музика в Рим през 1913 г., работейки в стаята на Пиаца ди Спаня, която някога е обитавал Чайковски. Четирите части следват четири вида камбани – звънчета на шейна, сватбени камбани, тревожни камбани, погребални камбани – през един човешки живот и са написани за трима солисти, хор и голям оркестър. Той дирижира премиерата в Санкт Петербург на 30 ноември 1913 г. и до края я смята за най-добрата си творба.