La valse

Още през 1906, когато Равел е в самото начало на творческия си път, той е привлечен от идеята да създаде симфонична поема под формата на валс. Тогава се появяват и първите ескизи на творбата, но впоследствие други планове отлагат написването й задълго. Едва през военните години работата над „Валсът“ е подновена, а окончателният вариант е завършен през 1920. По онова време той носи заглавието „Хореографска поема за оркестър“ и е предназначен за сценично превъплъщение от знаменитата балетна трупа на Сергей Дягилев. За разлика от „Благородните и сантиментални валсове“, които самият композитор смята за „шубертови“, „Валсът“ е издържан в традициите на „великия Щраус“, но за такъв Равел смята не Рихард Щраус, както би могло да се очаква, а Краля на виенския валс – Йохан Щраус. „Замислих това произведение като своеобразен апотеоз на виенския валс, който е въвлечен във фантастичен и все по-разрастващ се фатален вихър“ – пише композиторът в своята „Кратка автобиография“. - Представям си го в обстановката на императорски дворец примерно от 50-те години на миналия век“. Първоначално Равел смята да даде на своето съчинение подзаглавие „Виена“, но впоследствие се отказва от намерението си. В сценичната ремарка към партитурата той пише: „ Сред движените от вятъра облаци се мяркат валсиращи двойки. Облаците постепенно се разсейват: вижда се огромна зала, изпълнена с танцуващи. Сцената се осветява все по-силно. Блясъкът на полилеите залива залата. Пред нас е императорският двор през 1855“ . Може да се предполага, че става дума за виенския императорски двор. Но редица съвременници смятат, че всъщност става дума за Париж по времето на Наполеон Трети, в навечерието на катастрофата от 1870, и за Виена в навечерието на гибелта на империята на Хабсбургите от 1918. При всеки случай онова, което се чува в музиката на това произведение, не е средата на 19-и век: познавачите на творчеството на Равел намират, че над „Валсът“ „е преминал ураганът на войната“, и мъчителните впечатления от военните години са станали едва ли не определящи за концепцията на неговата музика. Композиторът обявява тези предположения за празни спекулации и им се присмива, но така и не дава точно обяснение какво е имал предвид. „Замислих този валс като апотеоз на виенския валс, който в моето произведение се смесва с усещането за фатален и фантастичен вихър“ – това е единственото, което успяват да изкопчат като отговор любопитстващите. „Валсът“ е изпълнен за първи път през 1920 в Париж, в цикъла концерти на оркестъра на Ламурьо. Макар да е замислен като хореографска творба, днес той по-често звучи като концертна творба. Произведението има и множество транскрипции – две авторски, за соло пиано и за две пиана, транскрипциите за четири ръце на Лусиен Гарбанн (1920), Глен Гулд (1975) и Андрей Каспаров (2008) и собствения клавирен аранжимент на Шон Чен, който той записва през 2014 на инструмент на фирмата Steinway & Sons. През 2005 Дон Патерсън прави транскрипция за духов оркестър, която е записана с оркестъра на морската пехота на САЩ, дирижиран от Майкъл Колбърн. През 2020 по повод 100-я рожден ден на „Валсът“, белгийският композитор Тим Мулеман написва за „Филип Грифин енд френдс“ транскрипция за духов нонет, а през 2021 Linos Piano Trio включва в своя албум „Stolen Music“ транскрипция за клавирно трио. текст - Аделина Александрова