Piano Concerto in G major, M. 83

Allegramente

Adagio assai

Presto

Концертът за пиано и оркестър в сол мажор е композиран от 1929 до 1931 г. Творбата е в три части и е силно повлияна от джаза, с който Равел се запознава по време на турнето си в САЩ през 1928 г. „Концертът ми отне две години работа, пише Равел. Въвеждащата тема ми дойде в главата във влака между Оксфорд и Лондон. Но първоначалната идея не значи нищо. Тогава започна работата с длетото. Минали са времената, когато са си представяли композитора как е озарен от вдъхновението и трескаво нахвърля мислите си на парче хартия. Писането на музика е 75 процента интелектуална дейност.“

Концертът прелива от джазови идиоми и хармонии, които по онова време са изключително популярни в Париж, както и в САЩ, където Равел има турне като пианист. Той отбелязва, че: „Най-завладяващото в джаза е неговият богат и забавен ритъм. (...) Джазът е много богат и жизнен извор на вдъхновение за модерните композитори и аз съм учуден, че толкова малко американци са повлияни от него.“ След успешното си турне Равел иска сам да направи първото изпълнение на новата си творба. Здравето му обаче, изключва тази възможност, тъй като се е преуморил от свирене на етюди от Лист и Шопен. Тогава планира премиера за 9 март 1931 г. в Амстердам, но тези планове също са провалени, тъй като Равел вече работи върху Концерта за лява ръка, а публичните му изпълнения същевременно продължават. Накрая Равел предлага премиерата и посвещава концерта на Маргарита Лонг, която е известна с изпълненията си на творби от Форе и Дебюси и по-рано е искала от Равел нови творби. Тя получава нотите на 11 ноември 1931 г. и изпълнява концерта на 14 януари 1932 г. с Оркестъра „Ламурьо“, дирижиран от Равел. Няколко дни след тази изкслючително успешна премиера Равел и Лонг започват турне из 20 града на Европа, където творбата е приета с нестихващ ентусиазъм.