Scheherazade

За по-малко от месец през лятото на 1888, известният руски композитор Николай Римски-Корсаков (1844-1908 ) създава своя оркестров шедьовър – Симфоничната сюита „Шехерезада”, оп. 35. Литературно вдъхновение за твореца е колекцията от народни приказки, събрани от различни страни – Египет, Индия и Персия, известна като „1001 нощ”. Преведена от арабски на френски език от Антоан Галан (1704-1717), бързо запленява европейските читатели. В предговора към партитурата Корсаков накратко припомня легендата за Шехерезада: Султан Шахриар, убеден в коварството и неверността на жените, заповядва всяка да бъде убита след първата им брачна нощ. Но Шехерезада постоянно отлага екзекуцията и спасява своя живот, съумявайки да го заинтригува с приказки, които му разказва нощ след нощ. В мемоарите си „Моят музикален живот” Корсаков отбелязва: „Програмата, от която се ръководех при композирането на „Шехерезада” се състоеше от отделни несвързани епизоди и картини от „1001 нощ”, разпръснати във всичките части на сюитата. Исках да насоча леко въображението на слушателя по пътя, по който моето собствено въображение беше минало. Всичко, което исках беше да хареса моето произведение като симфонична музика, да отнесе впечатлението, че това без съмнение е ориенталски раз каз за приказни чудеса, а не само четири пиеси, изсвирени една след друга” . Първоначално частите на сюитата са обозначени като: Прелюдия, Балада, Адажио и Финал. Но ученикът на Корсаков, Анатолий Лядов, му предлага програмни заглавия за всяка една от тях. Композиторът ги одобрява, те удачно изразяват канавата на музикалното повествование, но в следващите издания на партитурата ги премахва, за да насочи вниманието на слушателя към чисто музикалното преживяване. Днес обаче заглавията, измислени от Лядов, остават утвърдени в световната практика. Премиерата на симфоничната сюита е на 22 октомври 1888 в Санкт Петербург под диригентството на автора. Публиката и критиците са във възторг от творбата и величаят Корсаков като голям оркестратор. Сюитата започва с повелителната мрачна тема на жестокия владетел и изящната колоритна тема с ориенталска орнаментика на изкусната разказвачка Шехерезада, която звучи като лайтмотив в цялото произведение с гласа на солираща цигулка. Тя често е съпроводена от арфа, напомняйки вековните традиции на бардовете, които си акомпанират с този древен инструмент. Първата част е озаглавена „Морето и корабът на Синдбад”. След като представя звуковите образи на главните герои Шахриар и Шехерезада, Римски-Корсаков разгръща сонатното алегро върху две теми: на развълнуваното море и кораба на пътешественика Синбад. Морето, примамливо завладяващо с необятната си шир, е важен символ в музиката на композитора. В младостта си, преди да се посвети на музиката, той прави околосветско пътешествие като действащ офицер в руския флот. Втората част - „Разказът на принц Календер”, започва отново с гласа на Шехерезада, който обаче отстъпва на новия герой, странстващия принц-дервиш. Той също е „обрисуван” с източни интонации със солиращ фагот. Третата част - „Младият принц и младата принцеса” е лирична сцена на двама влюбени. Плавната танцувална тема на Принца контрапунктира с кокетливата оживена тема на Принцесата. В техните вариации отново се вклинява гласът на Шехерезада. Четвъртата част - „Празник в Багдад. Морето. Корабът се разбива в скалата с медния конник”, започва с темите на Шахриар и омайната разказвачка, която започва да реди поредната приказка. Източен танц в ритъма на лезгинка огласява празника, в ретроспекция звучат темите на останалите герои от предходните части. Бушува морска стихия, която поглъща кораба на Синбад и постепенно затихва. Творбата завършва с нежен епилог на цигулката - темата на Шехерезада ласкаво „покорява” темата на Шахриар. текст - Янина Богданова