Requiem

Музиката на английския композитор СЪР ДЖОН РУТЪР е популярна, особено във Великобритания и САЩ. Той е диригент, редактор, аранжор и продуцент. С основания от него състав „Cambridge Singers“ представя премиерно и записва много от своите произведения за неговия лейбъл „Collegium Records“. Автор е на мащабните произведения „Gloria“ (1974), „Requiem“ (1985) и „Magnificat“ (1990) за солисти, хор и оркестър и на много хорови творби. Известен е и с аранжиментите и авторските си коледни песни. В музиката си предпочита мелодичната и хармонична изчистеност. Творчеството му носи признание и оценки като: „най-даровитият композитор на своето поколение“ (Дейвид Уилкокс), „най-известният и успешен композитор на коледни песни, жив днес“ (Сю Лоули). РЕКВИЕМ ЗА СОПРАН, СМЕСЕН ХОР И ОРКЕСТЪР (или камерен ансамбъл) е завършен през 1985. Джон Рутър го посвещава на своя баща, починал предходната година (на партитурата е написано „In memoriam L. F. R.“). В него композиторът съчетава части от латинския реквием с добавени псалми и библейски текстове на английски език. Четири от частите на Реквиема (№ 1, 2, 4 и 7) са изпълнени за първи път на 14 март 1985 в Презвитерианската църква във Фримонт (Калифорния) под диригентството на композитора. Премиерата на цялото произведение е на 13 октомври с.г. в Обединената методистка църква „Ловърс Лейн“ в Далас (Тексас) отново под негово ръководство. Реквиемът е публикуван през 1986 от „Oxford University Press“ с английски текст и в частите на латински. Джон Рутър, както преди него Габриел Форе и Морис Дюрюфле, не следва традиционната последователност на частите на латинската меса и структурира своя Реквием в седем части. С равномерния ритъм на тимпаните върху един тон, към който постепенно се включват другите инструменти и хорът, започва първата част „Requiem aeternam“ (Вечен покой) – „Introit“ (Въведение) и „Kyrie“ (Господи). Във втората част, озаглавена „Извън дълбините“, английската версия на Псалм 130, често използван в англиканските погребения, Джон Рутър звуково пресъздава сюжета, включвайки разгърнато соло на виолончелото. Третата част е „Pie Jesu“, това е самотният глас пресъздаден от солиращия сопран, който отправя съкровени и вълнуващи молитви за вечен покой. Четвъртата част „Sanctus“ и „Benedictus“ е централна, тя е ярко оркестрирана с камбани, флейта и обой, както и тимпани, напомнящи поклонението на шестокрилите серафими, които летят около престола на Бога, описани в старозаветното писание на пророк Исая (6:2-4). Подобно на първата, емоционалната пета част „Agnus Dei“ (Агнец Божий) започва с равномерния ритъм на тимпаните. Шестата част е върху Псалм 23 „Господ е моят пастир“, също изпълняван в англиканските погребения като израз на вяра в Бога. В последната седма част на Реквиема Джон Рутър включва отново красивото соло на сопрана. Финалът е върху текст от Молитвеника от 1662 („Чух глас от небето“) и латинския текст на традиционната „Lux aeterna“ (Вечна светлина). текст - Елисавета Вълчинова-Чендова