Zigeunerweisen

Блестящ цигулар, Сарасате илюстрира най-ярко своята виртуозност в собствените си произведения. Сред най-известните му творби се открояват „Циганските напеви“ в до минор, опус 20 , основани на унгарски мелодии и мотиви от циганската музика. Предполага се, че те са замислени през пролетта на 1877, по време на посещението на композитора в Будапеща. Съчинението е публикувано във версия за цигулка и пиано в началото на 1878 от лайпцигското издателство „Бартголф Зенф“, което три години по-късно издава и оркестровата версия на творбата. И в двете издания има посвещение на Фридеш Сарвади, секретар на унгарското посолство в Париж и съпруг на известната пианистка Вилхелмина Клаус-Сарвади.
В Будапеща Сарасате посещава Ференц Лист, изнася няколко концерта и чува, по негово собствено твърдение, народни песни и танци в изпълнение на т.нар. „цигански ансамбли“. Както мнозина свои съвременници, и Сарасате не прави разлика между унгарската и циганската музика. Това обикновено се обяснява с факта, че унгарската народна музика (в частност - чардашът) често е била изпълнявана от цигански ансамбли в самата Унгария и в близките ѝ страни и региони: Воеводина, Словакия, Словения, Хърватия, Трансилвания и Моравия. В основата на четирите части на „Цигански напеви“ най-вероятно лежат истински унгарски народни мелодии, чути от композитора в обработка на цигански ансамбъл.
Произведението се състои от четири части, които се изпълняват без прекъсване: Moderato. — Lento. — Un poco più lento. — Allegro molto vivace.
Съществува версия, според която няколко години след публикуването на „Циганските напеви“ , третата част на произведението е била заподозряна в плагиатство. Авторът на мелодията, слабоизвестният в наши дни унгарски композитор Елемер Сентирмай (псевдоним на Янош Немет), е писал на Сарасате и макар писмото му да не е запазено, налице е отговорът на Сарасате, в който той обяснява, че е използвал мелодията без разрешение, тъй като я е чул изсвирена от цигани и са му съобщили, че това е популярна народна мелодия. При новата публикация на „Цигански напеви“ през 1884 в началото на третата част вече е добавено съобщение, че тази мелодия принадлежи на Елемер Сентирмай и се използва с любезното разрешение на композитора.
Съществува запис на „Цигански напеви“, направен през 1904 от самия Сарасате, но на него композиторът изпълнява само първата, втората и четвъртата част. По неизвестни причини третата част отсъства.
„Цигански напеви“ и до днес е любима репертоарна творба на всички цигулари. Сред виртуозите, записвали произведението, са Ицхак Пърлман, Найджъл Кенеди, Джошуа Бел и Ан-Софи Мутер.