Overture (Rosamunde, D. 797)

„Розамунда, принцесата на Кипър“ е пиеса в четири действия от Хелмина фон Чези, изпълнена за първи път на 20 декември 1823 в Theater an der Wien. под съпровода на музиката на Франц Шуберт. Макар оригиналният текст, изълняван на премиерата, да е изгубен, прекрасната музика на големия австрийски романтик Шуберт се е съхранила и до днес и някои от номерата се изпълняват в различни комбинации, както от редица състави, така и от певци. Има две оркестрови увертюри, които се асоциират с „Розамунда“: първата от тях е увертюрата, която е била изпълнявана по време на сценичното представяне на пиесата (всъщност, това е увертюрата, която Шуберт първоначално бил написал за своята опера „Алфонсо и Естрела“, но впоследствие решил, че музиката не е толкова подходяща за тази опера); втората е увертюрата „Вълшебната арфа“, фрагменти от която са публикувани през 1855 година заедно с междуактната музика към „Розамунда“ и са обозначени като „Увертюра към драмата Розамунда“. Междуактната музика към „Розамунда“ – такава, каквато я познаваме днес под номер D 797, включва десет номера, не всички от които се изпълняват винаги. Смята се, че първият номер (антракт в си бемол минор) първоначално е бил замислен като финал на „Недовършената“ симфония на Шуберт, темата на №5 пък (антракт №3 в си бемол мажор) е употребявана от композитора и в две негови камерни творби (Импроптю-то в си бемол минор и Струнния квартет в ла минор). Пълната версия на творбата, която трае повече от час, може да бъде чута изключително рядко – има само един-единствен неин запис, направен през 2004 г. по време на фестивала в Граац, Австрия, от Камерния оркестър на Европа с диригент Николаус Харнонкур. Вокалните партии се изпълняват от хор „Арнолд Шьонберг“ и солистите Елизабет фон Магнус и Флориан Бьош. Повечето останали оркестри предпочитат да изпълняват избрани фрагменти от междуактната музика към „Розамунда“.