Piano Concerto in F-sharp minor, op. 20

През 1896 година 25-годишният Александър Скрябин се завръща от задграничното турне, организирано от издателя и меценат Митрофан Петрович Беляев, и буквално на един дъх написва своя единствен Концерт за пиано и оркестър. Макар вече да има зад гърба си немалко салонна клавирна музика, това е първото му произведение за пиано, в което участва и оркестър и Скрябин подхожда към създаването му много отговорно. При по-внимателен анализ на партитурата на творбата се вижда, че буквално всеки неин такт е добре обмислен, което по-нататък става характерно за всички следващи произведения на композитора.
Концертът е в три части. Те образуват едно цяло, отличаващо се с богатство на образите, стройност на тяхното развитие, съпоставяне и драматургично изграждане. Тъй като сред разнообразните проблеми на оркестрацията, пред които е изправен младият автор, най-сложният е съотношението между звучността на оркестъра и солиращия инструмент, Скрябин използва различни модели на взаимодействие между участниците. В първата част инструментите сякаш са продължение на струните на пианото. Оркестърът постепенно се присъединява към неговата звучност, подхваща я и я извисява до мощна кулминация. Във втората част, която е написана под формата на вариации, оркестърът акомпанира на пианото, а в третата си съперничи с него.
Музиката на първата част е белязана от дълбок песимизъм. Скрябин избира за нея същата тоналност, в която са написани и първият клавирен концерт на Рахманинов, както и прочутото ариозо на Герман из операта „Дама Пика“ на Чайковски: фа диез минор. Партията на пианото е написана максималистично – едва ли може да се открият и двайсетина такта, в които то да не звучи. Във финала на творбата пък неведнъж се усеща „полският акцент“ – отзвук от мъжествените и бляскави страници на музиката на Шопен. А в меланхоличните епизоди Скрябин се вдъхновява от „секвенциите на Татяна“, с които започва операта „Евгений Онегин“ на Чайковски.
В концерта получават по-нататъшно развитие новаторските черти на композитора в областта на мелодиката, хармонията и жанровата трактовка на произведението. Тук ярко се проявява неговият стремеж към поемност, което е характерно за много от прелюдиите, етюдите и други негови клавирни пиеси.
Написан през 1897 година, Концертът за пиано и оркестър на Скрябин е изпълнен за първи път на 11 (24) октомври същата година в Одеса, на вечерта на симфоничната музика, организирана от местното Руско музикално общество. Солист е самият автор, а на диригентския пулт застава Василий Сафонов. Концертът влиза в руската музикална класика, нареждайки се до концертите на Чайковски и Рахманинов като едно от най-високите достижения в този жанр.