Cello Concerto no. 1 in E-flat major, op. 107

Allegretto

Moderato

Cadenza - attacca

Allegro con moto

Първият челов концерт на Шостакович е започнат на 1 май 1959 г., както е записано в полето на ръкописа. Целият концерт е завършен на 20 юли същата година в Творческия дом за композитори в Комарово. В интервю за в-к „Советская культура“, публикувано на 6 юни 1959 г. Шостакович казва: „Следващото ми голямо произведение ще бъде концерт за виолончело и оркестър. Първата част, Allegretto в харакера на шеговит марш вече е завършена. Концертът, изглежда, ще бъде тричастен. Трудно ми е да съобщя нещо определено относно неговото съдържание. Подобни въпроси, макар че изглеждат прости, винаги ми се струват трудни. Нерядко става така, че в процеса на създаване се изменя съществено и формата, и изразителните средства, и самият жанр на произведението. Мога само да кажа, че този концерт е замислен сравнително отдавна. Първоначалният импулс за неговото създаване беше запознаването ми със симфонията-концерт за виолончело и оркестър ат Сергей Прокофиев. Това произведение ме заинтересува много и предизвика желание да опитам силите си в този жанр.“ Първият челов концерт на Шостакович, както немного инструментални концерти – е написан във формата на четиричастен цикъл. В това отношение композиторът следва структурата на своя Първи цигулков концерт, издаден десетине години по-рано. Четиричастният цикъл е доста необикновен за инструментален концерт и по-типичен за симфонията. От многочислените романтични челови концерти само Концертът за чело и оркестър на Елгар (1919) е в четири части, а от концертите от ХХ век - Cello Symphony, Симфонията за виолончело и оркестър (1963) на Бритън, която – както и Първият челов концерт на остакович - е композирана за Мстислав Ростропович и за пръв път изпълнена от него в Мосва през 1964 г. Причината Шостакович да се обърне към четиричастния цикъл е в неговото намерение да направи каденцата като отделна част. Това решение не идва веднага. В първоначалния вариант каденцата липсва и концертът е тричастен. Както казва самият Шостакович, докато композира своя Първи концерт за чело, той се вдъхновява от Симфонията-концерт на Прокофиев, написана само няколко години по-рано за Мстислав Ростропович, на когото Шостакович посвещава и своя концерт. Но разгърнатата каденца във втората част на симфонията-концерт при Прокофиев още не е отделна част. В Първия цигулков концерт на Шостакович коденцата също още не е отделна част на цикъла, тя сякаш продължава потока на Пасакалията, третата част на концерта. В симфонията за чело и оркестър на Бритън, създадена под влияние на Първия челов концерт на Шостакович коденцата на солиста свързва двете последни части (Adagio и Пассакалията), но все пак не е самостоятелна част. Новаторската структура на цикъл с каденца като самостоятелна част е уникална. Подходът към каденцата като към отделна част по-нататък подтиква други композитори да създадат отделни произведения с названието „каденца“ – Каденца за соло виолончело от Виктор Екимовски (1970) и Каденца за соло виола от Кшищоф Пендерецки (1984).

Въпреки своята четиричастност, типична за симфоничните цикли, Първият челов концерт на Шостакович не е симфония-концерт в смисъла на равнопоставеност между оркестъра и солиста.