Vltava (The Moldau)

Цикълът „Моето отечество“ на Бедржих Сметана, който включва шест симфонични поеми, писани в продължение на пет години - от 1874 до 1879 - е уникален за 19-и век замисъл в музикалната литература. Шестте поеми – „Вишеград“, „Вълтава“, „Шарка“, „Из чешките поля и гори“, „Табор“ и „Бланик“ - са свързани от единен замисъл. Миналото, настоящето и бъдещето на Чехия, нейните легенди, история и бит – всичко това е вдъхновено възпято от Сметана.
Симфоничната поема „Вълтава“ е втора поред в цикъла и рисува с музика пътя на Вълтава. Тя показва двата й извора – студен и топъл, след това ги следва към мястото, където те се обединяват и продължава по течението на Вълтава – през широки ливади и горички, към равнините, където жителите организират весел празник. В сребристата светлина на луната русалки водят своя пъстър хоровод, извисяват се горди крепости, замъци и руини, сраснали се с дивите скали. Вълтава се пени и бушува по бързеите на Свети Йоан, разлива се широко нататък, към Прага, където изведнъж на бреговете й се показва Вишеград. След това реката величествено продължава чак до своето устие, където най-накрая изчезва, вливайки в Елба...
Богатството на образи и тяхното ярко редуване са характерни за симфоничната поема „Вълтава“. В съответствие със замисъла на автора, тук вместо монотематизъм откриваме изобилие от теми, а обобщената трактовка отстъпва място на последователното развитие на „сюжета“. Сметана дори дава детайлни програмни указания за това в партитурата: „Първи извор на Вълтава“, „Втори извор на Вълтава“, „Гори – лов“, „Селска сватба“, „Луна – хоровод на русалките“, „Бързеите на Свети Йоан“, Могъщото течение на Вълтава“, „Мотивът на Вишеград“. Епизодите и картините следват един след друг, те са различни по характера си, но са обединени от образа на Вълтава - символ на вечно младия и непрекъснато обновяващ се народен дух. Тази трактовка естествено поражда и формата, в която е написана поемата: рондо, в което за рефрен служи темата на Вълтава, а епизодите рисуват различните картини от живота на двата бряга на реката.
Важна роля във „Вълтава“ играят изобразителните моменти. Такова е началото на поемата, което живописно показва постепенното й раждане от два неголеми извора. Музиката започва във флейта, към нея се присъединява още една, след това – два кларинета, виоли, струнни , и накрая от този струящ фон се ражда прекрасна напевна мелодия: „Мотивът на чешката земя“. Тя е разпята широко и свободно, с красиви тонални отклонения и събужда представата за плавно течаща пълноводна река.
Първият епизод – лов – също е богат на изобразителни моменти (диалозите на духовите инструменти са като ловни призиви). Вторият епизод – селска сватба – е основан на характерни движения в ритъма на полка. Третият епизод, за разлика от първите два, носи не битов, а приказен характер – русалки танцуват на лунна светлина. Фантастичният, призрачен колорит е подчертан от низкия регистър на флейтата и кларинета, леките пасажи на арфата, причудливото съчетаване на подвижната тема на игрите на русалките (в дървени духови инструменти) и бавните, сякаш застинали „акорди на лунната светлина“ (в струнните).
След широкото провеждане на рефрена започва четвъртият епизод – „Бързеите на Свети Йоан“ – това е драматична картина на борби и стълкновения, преодоляване на препятствия. И като кулминация и равносметка на борбата се появява заключителното, химново провеждане на рефрена: темата на Вълтава звучи тържествуващо и победно, в мажор. Тя е увенчана от епичния мотив на Вишеград.
Независимо от изобилието на контрастни епизоди, поемата се отличава с единство и цялост. За това способства нееднократното възвръщане на основната тема (изцяло тя се провежда три пъти) , а също така – интонационната близост с нейните тематични образования в епизодите: ромоленето на реката служи като акомпанимент на ловните рогове в първия епизод, от основната тема израства хороводът на русалките в третия епизод, развитието и разработката й са всъщност картината на бързеите на Свети Йоан. А в същото време темата на Вълтава непрекъснато нараства в рефрените – тя никога не се повтаря буквално и неизменно.
Шестте поеми от цикъла „Моето отечество“ са завършени и изпълнени премиерно по различно време и традицията да се изпълняват поотделно е запазена и до днес. Само при тържествени случаи (като откриването на фестивала „Пражка пролет“ например) цикълът се изпълнява цялостно. „Вълтава“ , която е втора поред (след „Вишеград) е завършена на 8 декември 1874 и премиерата й е била още на 4 април следващата година в Прага, под диригентството на известния чешки музикант Адолф Чех. Яснотата и простотата на формата, музикалните теми, чийто характер е заимстван от чешкия песенен и танцов фолклор, както и конкретната и разбираема от всички програма, превръщат „Вълтава“ в най-популярното произведение на Сметана.