Symphony no. 1

Едва на 60-годишна възраст Веселин Стоянов пише Първата симфония в си минор (Втората „Велики Преслав” създава в последната година на живота си) . Годината е 1962, трудно време на идеологически диктат. Симфонията се ражда в обкръжението на разнолики творби от по-младите композитори: „Диафонични студии” от Красимир Кюркчийски, „Увертюра – поема” от Жул Леви, Симфонията „Едно момче брои звездите” от Иван Маринов, „Симфонични епизоди” от Димитър Христов. Лазар Николов завършва Втората си симфония, Константин Илиев – операта „Боянският майстор”. Творби, които носят усещане за бъдеще, за перспектива. А Веселин Стоянов остава верен на себе си – честно, хармонично, в лексиката на характерния си симфоничен стил. Премиерата на Първата симфония – на 1 ноември 1962 г. със Софийска филхармония под диригентството на Константин Илиев – минава под знака на концерт в чест на VIII-я конгрес на Българската комунистическа партия. Авторът не обвързва произведението си с това политическо събитие. Пресата, разбира се, отбелязва отрадния факт, че един от класиците на българската музика е завършил първата си симфония, а колективът „под умелото и темпераментно ръководство на К. Илиев се е поставил изцяло в услуга на автора за възможно най-сполучливо сценично рождение на тази крупна българска творба” . Някои виждат в „оптимистичното и жизнено светоусещане радостните чувства от възхода на социалистическата музикална просвета и култура” . Силата на чисто инструменталната музика е, че дава простор на въображението – за добро и за зло. Веселин Стоянов изгражда симфонията в голяма и стегната едночастна форма, която умело съчетава поемност и цикличност. Логично протичат дялове и епизоди, съответстващи на частите в традиционната симфонична структура. Демонстрира ярък тематизъм, солидно оркестрово развитие с експресивни изблици, лирична развълнуваност и тържествен патос, богат инструментален колорит. Първата симфония е сред опусите на композитора, които много рядко се изпълняват.