„Кавалерът на розата“ е представен за първи път в Дрезденската придворна опера на 26 януари 1911 г. под диригентството на Ернст фон Шух, като за случая са пуснати специални влакове от Берлин. Хофманстал измисля сюжета, вместо да адаптира съществуващ, като го поставя във Виена от времето на Мария Терезия, каквато никога не е съществувала съвсем, и вписва валсове в либретото, знаейки, че те са анахронизъм. Щраус идва от „Саломе“ и „Електра“; тук той се обръща към комедия на нравите с три сопранови гласа в центъра и застаряваща жена, която съзнателно се отказва от младия си любовник. Операта никога не е напускала репертоара.