Това е единствената оперета на Щраус с премиера извън Виена: тя е представена в Neues Friedrich-Wilhelmstädtisches Theater в Берлин на 3 октомври 1883 г. по либрето на Ф. Цел и Рихард Жене по по-стар френски водевил. Вечерта минава зле. Текстът е осмян, а един ред за гълъбите се превръща в берлинска шега, която преследва творбата години наред. Щраус преработва партитурата за виенската постановка три дни по-късно и продължава да я променя; след смъртта му следват и други преработки, сред които тази на Корнголд от 1923 г. Валсовете и музиката на гондолите оцеляват във всяка версия.