Непосредственият източник е „Le Réveillon“ – парижки водевил на Мейлак и Алеви от 1872 г., сам по себе си свободно произлизащ от берлински фарс от 1851 г.; виенската адаптация пренася действието на новогодишен бал. Йохан Щраус-син дирижира първото изпълнение в Театър ан дер Вин на 5 април 1874 г. Ранните постановки в чужбина са неравностойни – Париж през 1877 г. е провал – и именно постановката на Малер в Хамбург отвежда творбата в оперните театри, а не в оперетните, където тя остава и до днес. Зад валсовете стои комедия на отмъщението, в която всички са дегизирани и никой не е наказан.