The Firebird Suite (1919 version)

В края на лятото на 1909 година, след прекараната ваканция в имението на жена си в Устилуг, Стравински се завръща в Петербург с намерението да продължи работа над написването на операта си „Славеят“. Неочаквано обаче той получава телеграма от Сергей Дягилев. Знаменитият импресарио предлага на младия и още почти неизвестен композитор да напише музиката към балета „Жар птица“, чиято постановка се предвижда за пролетта на 1910 година. „Въпреки че ме плашеше самият факт на изпълняване на поръчка в определен срок – все още не знаех силите си и се страхувах да не се забавя – аз се съгласих – пише Стравински в своята мемоарна книга „Хроника на моя живот“. – Предложението беше много ласкателно - да изберат именно мен от всички представители на моето поколение, и да ме поканят за сътрудничество в голямо художествено произведение, рамо до рамо с хора, които бяхме свикнали да смятаме за майстори в областта си“.
На Стравински бива представено готово либрето, създадено от изтъкнатия хореограф от началото на 20-и век Михаил Фокин, който по това време работи в трупата на Дягилев. Балетмайсторът си спомня: „Липсваха балети от руския живот или върху теми от руските приказки. Ние (Дягилев, група художници и аз) започнахме да търсим сюжети. Най-добрите литературни обработки на руски приказки вече бяха използвани за сцената (главно от Римски-Корсаков в неговите опери). Всичките образи на народната фантазия вече бяха се появявали. Само образът на Жар-птица оставаше недокоснат, а Жар-птица е най-фантастичното създание в народните приказки и в същото време – най-подходящо за танцово превъплъщение. Но нямаше приказка, която изцяло да е подходяща за пресъздаване в балет. И аз се заех да събирам различни народни приказки и по тях да съчиня либрето.“
За работа са привлечени художниците Бенуа, Головин и Стелецки, литераторът Потьомкин и специалистът по староруска литература Ремизов. Използвани са приказките за Иван Царевич, Жар-птица и Сивия вълк, за Кашчей Безсмъртни и Царевна Прекрасна. Освен това Фокин добавя в либретото нощните танци на Сологуб, поставяни в петербургския театър през пролетта на 1909 година. Всички сюжетни действия са само предлог за създаването на вълшебни картини от омагьосаното царство и образа на ослепително красивата птица; в либретото от самото начало са заложени картинността и живописната съзерцателност, които определят характера на музикалната драматургия. В основата е желанието да се спре прекрасният миг и да му се любуват, а балетният жанр като че ли е най-подходящ за тази цел. Образът на приказната Жар птица се превръща в символ на абсолютната, недостижима красота и предоставя възможност за това любуване.
Идеята да поръча „Жар птица“ точно на Стравински, идва на ум на Дягилев по време на концерт, на който се изпълнявало едно от първите произведения на композитора - „Фойерверк“. „Сред публиката тази творба нямаше особен успех – пише Фокин. – но и Дягилев, и аз бяхме очаровани от тази музика. В нея имаше точно това, което ни трябваше за „Жар птица“ – тази музика гореше, блестеше, хвърляше искри. Точно това ми беше нужно за огнения образ в балета“... Стравински с увлечение се захваща за работа, в тясно сътрудничество с Фокин. По това време Дягилев със своята трупа се намира в Петербург и композиторът му дава музиката на части, а Фокин незабавно поставя танците. Балетът е завършен в срок и трупата се отправя в Париж, където след кратък отдих от напрегната работа пристига и Стравински. Премиерата на „Жар птица“ е на 25 юни 1910 година на сцената на „Grand Opera“ в Париж. На нея присъства цялото висше парижко общество: Марсел Пруст, Жан Жироду, Пиер Клодел, Морис Равел, Клод Дебюси, Флоран Шмит, Мануел де Файя. Успехът е колосален. За един ден никому неизвестният до този момент руски композитор се превръща в знаменитост.