Symphony no. 1 "Winter Daydreams" in G minor, op. 13

През пролетта на 1866 Пьотр Илич Чайковски нахвърля ескизите за своята Първа симфония в сол минор, оп. 13 „Зимни мечти”. Той е на 26 години, току-що завършил Петербургската консерватория. Талантливият млад музикант е забелязан от Николай Рубинщайн, който го привлича да стане професор в новосъздадената от него Московска консерватория. След занятията със студентите, които отнемат целия му ден, Чайковски успява да пише творбата нощем . „Нито едно произведение не му костваше такива усилия и страдания” – свидетелства неговият брат Модест за огромното физическо и нервно изтощение на композитора, придружено с притеснението дали ще се справи с първия си опит в жанра. Партитурата завършва през ноември и бърза да я покаже на своите преподаватели в Петербург Антон Рубинщайн и Николай Заремба. Те обаче с безпощадна строгост му препоръчват да преработи основно симфонията. Оскърбен, Чайковски прави значителни промени, надявайки се на тяхното застъпничество да бъде изпълнена на някой от концертите на Петербургското музикално общество. Но и след втората редакция, отзивите са отрицателни. Затова пък Николай Рубинщайн одобрява новата му творба. На два от концертите на Руското музикално общество в Москва изпълнява първо Скерцото, а на 15 февруари 1868 г. дирижира премиерата на цялата симфония. В знак на благодарност Чайковски му посвещава този опус. Критиката отминава с мълчание премиерата. След шест години, все още неудовлетворен от резултата, той прави трета редакция, партитурата е издадена от Юргенсон през 1875 г. Под палката на немския диригент Макс Ермансдерфер, който работи в Москва, през 1883 г. е първото изпълнение на окончателната версия на творбата, която се изпълнява и до днес. „Това е истинска руска симфония” – отбелязва един от рецензентите и́ – „Във всеки такт се чувства, че може да бъде написана само от руски човек. В изработената в чужбина форма, композиторът влага чисто руско съдържание”. Симфонията е в четири части. Въпреки заглавието „Зимни мечти”, не е програмна творба. В нея композиторът вгражда възхищението си от руската природа, която обожава, спомените - емоции от детските години за искрящо белите пъртини по пътя от родното му градче Воткинс до Петербург и веселите маскаради по Сирни Заговезни. С графиня Надежда фон Мек споделя удивлението от красивия зимен пейзаж, който вижда на една изложба: „Картината сякаш илюстрира точно идеята на първата част на симфонията”. В тази първа част, озаглавена „ С мечти по зимен път”, с всички изразни средства – мелодика, щрихи в оркестъра и звукови съчетания - той пресъздава усещането за снежни мразовити простори, които метафорично очертават копнението на самотната душа за топлина и ласка. Известният руски балетист и хореограф Джорд Баланчин сполучливо я сравнява с акварел. Лиричният, елегичен характер на музиката пронизва цялата симфония. Като тематичен материал в останалите части Чайковски използва тема от младежката си увертюра „Буря” (във втората част, озаглавена „Мрачен край, мъглив край”), музика от клавирната соната в до диез минор (в третата част - скерцо) и народната песен „Я посею ли, млада” (в четвъртата част тя се трансформира в празничен апотеоз).