Variations on a Rococo Theme, op. 33

Терминът „рококо“ е „взет“ от архитектурата, а в случая композиторът е използвал за да стане ясно, че това е творба, посветена на гения на Моцарт. Оркестровият състав е същият като през 18 век, само че струнните са подсилени с дървени духови и валдхорни.

Премиерата на Рококо Вариациите е на 30 ноември 1877 година в Москва. Дирижира Николай Рунбинщайн, солист е Вилхелм Фитценхаген, който всъщност поръчва на Чайковски тази творба. Фитценхаген тогава е на 28, водач на челите в Имперския руски оркестър и същевременно колега на Чайковски като професор в Московската консерватория. Той много помага със специфични за инструмента съвети при създаването на тези вариации (а след премиерата прави и значителни промени), които всъщност са най-значимата творба на Чайковски за виолончело. Той сам казва, че е следвал стъпките на своя кумир Моцарт, тоест вариациите са в стилистиката на класицизма. А колко тежък е бил за композитора моментът, когато пристъпва към тяхното създаване – в рамките само на две седмица през декември 1876 четвъртата му опера „Ковачът Вакула“ претърпява (пак по думите на самия Чайковски) „брилянтен провал“ в Маринския театър в Санкт Петербург, а от Париж и Виена „долитат“ разбиващи критики за „Ромео и Жулиета“. Чайковски се бори с тъгата, огорчението (и болестите) по единствения начин, който познава – с писане. „Хвърля“ се да работи върху проект за опера по „Отело“ (която на по-късен етап изоставя) и междувременно композира Вариациите Рококо. Те пък имат странна съдба – след премиерата през 1877, трябва да изминат цели 54 години, за да прозвучат отново – пак в Москва, но чак през 1941. И оттогава шестват по света като задължителна сякаш част от най-свирения виолончелов репертоар.