През 1889 г. Бойто изпраща на Верди чернова, която съчетава „Уиндзорските весели жени“ с Фалстаф от „Хенри IV“; Верди, тогава на седемдесет и шест години, работи по нея бавно и без договор, като казва на приятели, че я пише, за да убива времето, и може никога да не позволи тя да бъде поставена. „Фалстаф“ има премиера в „Ла Скала“ на 9 февруари 1893 г. – последната му опера и втората му комедия, петдесет и три години след провала на „Един ден царуване“. Затворените номера от по-ранния му маниер почти изцяло са изчезнали: писането е разговорно, оркестърът носи остроумието, а творбата завършва с фуга.