След провала на „Един ден царуване“ и смъртта на съпругата си и двете си деца Верди решава да спре да композира; Бартоломео Мерели му натрапва либретото на Темистокле Солера и партитурата се появява. „Набуко“ стига до „Ла Скала“ на 9 март 1842 г. и през същата есен е представена още петдесет и седем пъти – небивала цифра за театъра. Хорът на пленените евреи „Va, pensiero“ бързо излиза от театъра и навлиза в общественото съзнание, а по-късно и в митологията на Рисорджименто. Самият Верди казва, че кариерата му на практика започва с тази творба.