Bulgarian Rhapsody "Vardar", op. 16 (version for violin and orchestra)

БЪЛГАРСКА РАПСОДИЯ „ВАРДАР” се ражда през 1922 като виртуозна пиеса за цигулка и пиано, за концертния репертоар на двамата братя. В основата на главната тема е мелодията на песента на Добри Христов „Едничък чуй се вик”, а поредицата следващи епизоди представят богатството на колоритните традиционни български танци. Композиторът прави оркестрация на „Вардар” специално за участието си във фестивала на българската музика в Прага на 23 – 25 март 1928, където е поканен лично от главния организатор, композитора Рудолф Карел. Това е най-значителното представяне на българска музика в чужбина през този период, били са изпълнени творби от 15 български композитори, но особено място е отделено на Владигеров. Първото изпълнение на "Вардар" в оркестров вариант под диригентството на Франтишек Ступка прозвучава в Сметановата зала на Обществения дом – най-голямата зала в Прага по това време, заедно с Концерта за цигулка от Панчо Владигеров със солист Любен Владигеров и творби от Никола Атанасов, Добри Христов, Петко Стайнов. В тази оркестрова версия Рапсодията става дори по-популярна от оригиналния си вариант за цигулка и пиано, превръща се в своеобразна емблема на българския класически оркестров репертоар. По-късно, през 1951 авторът прави транскрипцията за цигулка и оркестър.