Jewish Poem, op. 47

В късното симфонично творчество на Панчо Владигеров, „Еврейска поема” е едно от най-драматичните и емоционално въздействащи произведения. Историята на този опус 47 започва от старинната еврейска мелодия на молитвата кадиш , която често пеел дядото на композитора – Леон Пастернак, потомък на руски евреи. Той я помнел от родителите си и искал да я предаде на следващите поколения. Майката на Владигеров го увещавала да използва мелодията, за да „създаде безсмертно творение за прослава на отечеството си България, което ще посвети на моя нещастен народ” . Една от причините, композиторът да се завърне през 1932 в България, е ситуацията след Голямата депресия в Германия и засилващите се обществени позиции на националсоциалистите. Антисемитизмът набира привърженици, преди да имигрира в САЩ, Макс Райнхард кани Владигеров да замине с него. Така творческата среда в Берлин се разпада и композиторът напуска страната, в която е живял 20 години. Името на Владигеров е записано в так. нар. „Жълта книга”, издадена от Националсоциалистическата партия в Германия и озаглавена „Речник на евреите в музиката”. Изложена е публично през 1942 на витрината на немската книжарница в София - точно на страницата, която го посочва сред забранените автори. В един от столичните вестници е отпечатана пасквилна карикатура, текстът под нея гласи: „Панчо Владигеров. Потомък на Юда. Свири на абисинска цигулка” . В душевно единение с еврейския му корен, народностното съзнание на твореца винаги е било дълбоко българско, родолюбиво. За него поетът Николай Лилиев ще каже: „ Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре.” И дори в „Еврейска поема”, в която откриваме и други еврейски интонационни мотиви, вплита българския музикален аромат и своите музикални идиоми. През лятото на 1951 на композитора се присънва как дирижира оркестрова пиеса, написана върху темата кадиш . С това „знамение” музиката се врязва в неговото съзнание. Дълбоко развълнуван, за няколко месеца написва произведението (клавирът е завършен на 9 септември 1951, оркестрацията – на 13 декември). Посвещението в партитурата гласи: „В памет на моя дядо Леон Пастернак”, а заглавието е „Meditation hebraique”. Евгени Павлов, биографът на Владигеров, разказва още една интересна история. Когато просвирва на пиано новата творба на учениците си Константин Илиев и Лазар Николов, те са във възторг, но не одобряват заглавието. Илиев предлага да я нарече Поема. Композиторът веднага се съгласява и с книговезкото си ножче изчегъртва написаното с мастило Meditation и написва Poeme - така става „Еврейска поема”. Премиерата е на 24 юни 1952 в зала „България” със Софийската филхармония под диригентството на Саша Попов. И е оценена като една от най-съвършените и дълбоки творби на Панчо Владигеров, посветена на страданията на евреите през Втората световна война. За „Еврейска поема” получава през 1952 за втори път Димитровска награда ( II степен ) за постижения.