Симфония № 1 в ре минор, оп. 33

Първата симфония в ре минор, оп.33 е написана през 1938-39. Време, в което само неколцина български композитори са създали творби в този жанр: Никола Атанасов (авторът на първата българска симфония от 1912 и Втората - 1922), Димитър Ненов (I симфония – 1922, III симфония - 1923) и Боян Икономов (1937). Владигеров вече е международно утвърден композитор на симфонична музика, а откриването на новата концертна зала „България” с орган през 1937 го импулира да включи в големия оркестър на Първата си симфония и орган (ad libitum - по желание и възможност). Завършването на творбата не носи радост на композитора. Саша Попов, диригент на Царския военен симфоничен оркестър, отклонява изпълнението ѝ заради невъзможност да бъде вместена в планирания сезон. Затова пък получава признание първо в чужбина. Владигеров предлага партитурата на диригента Михайло Вукдрагович, който прави премиерата на Първата симфония в Югославия - на 12 април 1940 с Белградската филхармония. Софийският вестник „Дневник” съобщава: „Една голяма продукция на Панчо Владигеров, отхвърлена в България, пожъна бляскави успехи в Белград. Творбата на именития наш композитор бе предадена по Радио Белград и Радио София” . Следващото изпълнение (на 25 юни) е под диригентството на композитора в Букурещ със Симфоничния оркестър на Букурещкото радио. Българската премиера е чак след пет години - на 7 юни 1945 в Народния театър в авторски концерт на Владигеров под негово диригентство с Държавния симфоничен оркестър при Дирекцията на радиоразпръскването. Владигеров посвещава Първата симфония на своя приятел, австрийския композитор и критик д-р Йозеф Маркс. Пищна оркестрова фактура с изявени солистични инструментални гласове, многобагрен хармоничен език, ярка тематична разработка изграждат мащабната традиционна четиричастна форма. Първата и последната част започват с импозантни встъпления, следвани от драматично развитие. Тематизмът в сонатното алегро на I част е съставен от две авторски контрастни теми в народностен дух, а в останалите части използва с неизтощима фантазия и изобретателност мотиви от фолклорни образци. „Не е важно каква тема ще вземеш, важното е какво ще направиш от нея, как ще я развиеш, как ще изградиш драматургически цялото произведение.” – споделя Владигеров. Майсторски изгражда Адажиото с богато орнаментираната народна песен „Разболяла се хубава Янка”. В Скерцото властват характерните български неравноделни ритми – първият и третият дял са в 7/8 с песента „Когато бях мома при майка”, а средният е върху популярната „Тръгнала Румяна” в 5/8. Главна тема на финала е хороводната песен „Овчар по бряг ходи”, преобразувана в маршообразен дух, втората тема е народна мелодия в неравноделен размер 9/8. Владигеров рамкира цикъла – главната тема от I част звучи като обобщаващ епилог в заключителната кода на симфонията. текст - Янина Богданова