Overture (Der fliegende Holländer)

Повечето от музикалните драми на РИХАРД ВАГНЕР почиват на легендарни, приказни сюжети с изключение на „Нюрнбергските майстори-певци“. Идеята за написването на една от първите му успешни опери – „Летящият холандец“ – се ражда в резултат на лично преживяна силна морска буря през 1839, пътувайки от Източна Прусия към Англия. От множеството варианти на легендата за „морякът скитник“, Вагнер очевидно взима предвид изнесената от Уолтър Скот история за кораб, на чийто борд било натова рено злато, придобито след убийство. При пътуването му се разразява буря и всички пристанища се оказват за творени, екипажът е ужасен, а спасението изглежда невъзможно. Вероятно Вагнер е видял сходство в историята и собственото си пътуване бягство от кредити и данъчни задължения в Рига. Следващата 1840 година, намирайки се вече в Париж, той продава идеята и либретото, което сам написва по повестта на Хайнрих Хайне „Мемоарите на господин Фон Шнабелевопски“, на Гранд Опера. Въпреки че заплаща 500 франка за текста, директорът отказва на Вагнер сценичната реализация: „ Никога няма да изпълним музиката на някакъв неизвестен немски композитор. Така че няма смисъл да я композирате“. През 1841 Вагнер завършва операта. Премиерата в Дрезден на 2 януари 1843 не намира особен отзвук, а след чет въртия спектакъл е свалена от сцена за близо 20 години. Вагнер продължава да редактира операта до 1860. Увертюрата е създадена като музикално резюме на оперния сюжет. В нея прозвучават темите на Летящия холандец, картината на бурното море, мелодичната тема на Сента и изкуплението на героя.