Decrescendo.net · 05.06.2026
Тук е моментът да подчертая и прочита на диригента Найден Тодоров, който се приближи максимално до трактовката на Гидон Кремер, беше внимателен в осъществяването на баланса между хор, оркестър и цигулка и очертаваше така характерните за Канчели музикални кодове, които срещаме и в други негови творби (като разложеното тризвучие в пианото, което звучи с някаква обреченост и което се нанася в партиите на други инструменти и групи – като напомняне) и които маркират и грузинския характер, и космополитния дух на композицията.
[...] В изпълнението още искам да маркирам играта с различните тембри, артикулирана от Тодоров, както и неповторимите Канчелиеви динамични контрасти…
[...] Във всеки случай това беше един от концертите, които ще се запомнят в този забележителен филхармоничен сезон. 
