композитор
Биография
Сюитата „Кармен“ от 1967 г. е творбата, която пътува най-далеч под неговото име: Бизе, разглобен и сглобен наново само за струнни и ударни, създаден, за да го танцува Мая Плисецка. Тя е добро въведение в Шчедрин – театрален, ироничен, технически блестящ и съвсем непритеснен от традицията, която ограбва. Роден в Москва през 1932 г., той минава през Московското хорово училище, а след това през Консерваторията, където завършва както пиано, така и композиция и учи композиция при Юрий Шапорин; десетилетия наред е забележителен пианист в собствените си творби. Каталогът му е голям и необичайно равен в различните жанрове: пет концерта за оркестър, шест концерта за пиано, симфонии, камерна и хорова музика и клавирно творчество, към което изпълнителите все още се обръщат. Руската литература му дава оперите и балетите – „Мъртви души“, „Лолита“, „Омагьосаният странник“, „Ана Каренина“, „Чайка“, „Дамата с кученцето“, – а музиката му е прочит на книгите, а не тяхна илюстрация. Преподава в Московската консерватория между 1965 и 1969 г., а от 1973 г. оглавява Съюза на композиторите на Руската федерация. От 90-те години живее предимно в Германия и умира в Мюнхен през 2025 г. Учи пиано при Яков Флиер и е женен за Мая Плисецка от 1958 г. до смъртта ѝ през 2015 г. Първият от концертите за оркестър, творбата върху частушки, известна на английски като „Naughty Limericks“, е тази, която му създава име в чужбина, а вторият, „Звънове“, е поръчан по случай 125-годишнината на Нюйоркската филхармония и е изпълнен за пръв път от нея под диригентството на Леонард Бърнстейн. Носител е на Държавната награда на СССР от 1972 г., Ленинската награда от 1984 г. и Държавната награда на Руската федерация, връчена му от Борис Елцин през 1992 г., а през 1989 г. става член на Берлинската академия на изкуствата.
Връзки и профили
Изпълнявани произведения
Симфонични произведения
Suite · 1967