„Фреските на Дионисий“ е от 1981 г. и е за девет инструмента – камерен ансамбъл, а не оркестър. Шчедрин заема сюжета си от стенописите, които иконописецът Дионисий и синовете му създават през 1502 г. в съборната църква „Рождество Богородично“ на Ферапонтовия манастир, северно от Вологда – единственият цикъл на този майстор, запазен до голяма степен непокътнат. Музиката не разказва; тя работи с бледите, разредени багри на самите фрески, като използва продължителни линии и голи интервали по начин, близък до руското църковно песнопение – препратка, която условията за издаване в Съветския съюз от онзи период правят неудобна.