Менуетът, който носи името на Бокерини, е третата част от Струнния квинтет в ми мажор, оп. 11 № 5, написан през 1771 г. за две цигулки, виола и две виолончела – състав, който той възприема, защото сам свири партията на втората виолончела. Отделен от квинтета, менуетът се разпространява през целия деветнадесети век в обработки за всевъзможни състави и се превръща в единствената творба, с която Бокерини е известен. Той прекарва по-голямата част от кариерата си в Мадрид на служба при инфанта дон Луис и умира там в бедност.