Symphony no. 2 in D major, op. 73

ЙОХАНЕС БРАМС Симфония №2

I. Allegro non troppo

II. Adagio non troppo

III. Allegretto grazioso (quasi andantino)

IV. Allegro con spirito

БРАМС започва да пише симфонии едва на 45 годишна възраст. Нахвърля скици на Втората си симфония през лятото на 1877 г., докато е на посещение в град Пьорчах в австрийската провинция Каринтия. Това място е особено вдъхновяващо за Брамс и той пише там и концерта за цигулка. За разлика от Първата симфония, тази е готова за 3 месеца. В писмо до своя издател Брамс пише, че това е „най-тъжното нещо, което съм писал, а партитурата трябва да бъде издадена в траурна рамка”.

В началото на декември 1877 г. Брамс поканва няколко приятели в музикалния салон на Фридрих Ербар във Виена и заедно с Игнац Брюл изсвирват на пиано на четири ръце новата творба.

Първото изпълнение е във Виена на 30 декември 1877 г. под диригентството на Ханс Рихтер и предизвиква огромен фурор. Партитурата е издадена през август 1878 г. от музикалното издателство „Зимрок” и Брамс получава хонорар от 5000 талера. Критикът Едуард Ганслик пише, че „отначало до край симфонията е пълна с нови мисли” и представлява „най-доброто свидетелство за жизнеспособността на инструменталната музика, опровергавайки идеите на Рихард Вагнер”.