Piano Concerto no. 1 in E minor, op. 11

И двата клавирни концерта на Фридерик Шопен възникват близо във времето. Днес се знае със сигурност, че Първият концерт оп. 11 е всъщност втори, а Вторият, оп. 21 – първи (по ред на написване). История, позната ни от Първи и Втори клавирни концерти на Бетовен. Не е съвсем изяснено защо се е получило това обръщане на поредността при издаването на нотите. Допуска се, че когато Шопен заминава окончателно за Париж през 1830 г. търси издател за творбите си там. Поради голямата си трудност, концертите не са били подходящи за светкавично издаване, което би донесло бърз финансов успех на издателя, затова печатането им е отложено за някакъв подходящ момент; когато този моент се явява първенството не е от значение. А може би Концертът в ми-минор да се е сторил на издателя по-„акцептибилен“ за вкуса и възможностите на клавирните госпожици. Структурата и на двата концерта съвпада почти буквално, като под индиго – двойните експозиции в първите части, през репрезентативните встъпления на солиста, пунктираните ритми в първите теми, модулациите, ноктюрните, които представляват вторите части, танцовите финали, препускащите коди… Но при такова конспективно сравнение ни убягват стотици тънки детайли на различията, различно изплетените фини мрежи на клавирния Satz, от които тематизмът ту се появява, ту се разсейва отново в дантелените или яростни прекосявания на клавиатурата, рицарският характер на фа-минорния Концерт, срещу по-открито заявената меланхолия и порив на Първия концерт. Капризният краковяк срещу кръжащата мазурка в двата финала и още, и още… Специалистите по клавирни стирове ще могат да различат избледнелите сенки на големите виртуози на епохата – Талберг, Фийлд, Дусик, Калкбренер, блуждаещи над клавиатурата на младия Шопен. Ролята на оркестъра е скромна, но той служи едва за да създаде хармонична опора на солиста и да придаде по-голяма тежест на начинанието – не просто разгърната клавирна пиеса, но концерт! Духовитото наименование, което Роберт Шуман дава на втората редакция на своята Трета соната за пиано – Concerto sans orchestre, Концерт без оркестър, като че ли съвсем точно описва и Шопеновите концерти. Въпреки номиналното avec orchestre.