Symphony no. 9 "From the New World" in E minor, op. 95, B. 178

Антонин Дворжак - Симфония № 9 в ми минор Оп. 95 „Из Новия свят"

Adagio - Allegro molto

Largo

Scherzo: Molto vivace - Poco sostenuto

Allegro con fuoco

Това по-скоро е „концертщюк“, концертна пиеса, в която солистът доминира почти винаги. Концертът е оркестриран за сравнително неголям, почти камерен състав. Оркестрацията е икономична, „тути-то“ рядкост. Шостакович предпочита да използва различния тембър на групите - дървени, струнни, ударни. Ярък, ако не най-добрият образец на миолончелов концерт от ХХ век, Първият концерт на Шостакович и едно от най-популярните и често изпълнявани и записвани произведения от концертния челов репертоар. За разлика от Прокофиев, който интензивно си сътрудничи с Ростропович при писането на своята симфония-концерт, Шостакович винаги представя за оценка на изпълнителя вече напълно готова творба. Ростропович, за когото Първият концерт на Шостакович е написан и на когото е посветен, разбира за концерта от вестника, в който е публикувано цитираното по-горе интервю. В края на юли Ростропович получава картичка от Шостакович с предложение да изпълни токущо завършения концерт. Ростропович пристига в Ленинград на 2 август и същата вечер в квартирата на сестрата на Шостакович Мария Дмитриевна за пръв път чува музиката на концерта, която композиторът изсвирва на пиано. Ростропович научава концерта наизуст за четири дни. На 6 август заедно с пианиста Александър Дедюхин вече свири концерта наизуст пред Шостакович в неговата вила в Комарово край Ленинград. Премиерата на человия концерт е в Голямата зала на Ленинградската филхармония на 21 септември 1959 г. Мстислав Ростропович свири с Ленинградската филхармония под палката на Евгений Мравински. В Москва концертът е изпълнен на 9 октомври 1959 г. отново от Ростропович с Държавния симфоничен оркестър на СССР под диригентството на Александър Гаук. Американската премиера е на 6 ноември същата година във Филаделфия - Ростропович с Филаделфийския оркестър, дирижиран от Юджийн Орманди.

Симфония № 9 в ми минор Оп. 95 „Из Новия свят“ е композирана през 1893 г. докато Дворжак е директор на Националната консерватория на Америка (1892 - 1895). Той се интересува от индианската музика и афроамериканските спиричуъли, които чува в Америка. Като директор на Националната консерватория се запознава с афроамериканския студент Хари Бърли, който става известен композитор по-късно. Той пее на Дворжак спиричуъли и според него чешкият композитор е успял да улови „духа“ им преди да напише своите мелодии. „Убеден съм, казва Дворжак, че бъдещата музика на тази страна трябва да се основава върху това, което се нарича „негърски мелодии“. Те могат да станат основа на сериозна и оригинална композиторска школа, която да се развива в Съединените щати. Тези чудесни и разнообразни теми са продукт на земята. Те са народните песни на Америка и вашите композитори трябва да се обърнат към тях.“ Симфонията е поръчана от Нюйоркската филхармония, а премиерата е на 16 декември 1893 г. в „Карнеги хол“, дирижирана от Антон Зайдл. Ден по-рано в статия в „Ню Йорк хералд“ Дворжак обяснява как индианската музика е повлияла на симфонията: „Всъщност не съм използвал нито една индианска мелодия. Просто написах свои теми като въплътих в тях особеностите на индианската музика и развих тези теми с всички средства на съвременния ритъм, контрапункт и оркестров колорит. В същата статия Дворжак посочва, че разглежда втората част на симфонията като „скица или етюд за по-късна творба, кантата или опера... по (Песента на) Хаяуата“ на Лонгфелоу. (Дворжак никога не написва такава пиеса). Той също пише, че третата част, Скерцо, е вдъхновена от празничната сцена в „Хаяуата“, когато индианците танцуват. На Дворжак въздейства не само музиката, която е чул, но и това, което е видял в Америка. Той пише, че не би написал своите американски творби така както ги е написал, ако не е видял Америка. Често се говори, че Дворжак е вдъхновен от американските широки открити пространства като прериите, които може да е видял по време на своето пътуване до Айова през лятото на 1893.