Concerto for percussion

Признат за един от най-талантливите, оригинални и влиятелни композитори във филмовата индустрия, ДАНИ ЕЛФМАН (1953) безспирно търси нови предизвикателства извън Холивуд. И в последните години изненадващо се насочва към концертния жанр. Между Цигулковия концерт „Eleven Eleven” (2017) и Виолончеловия концерт (2022), създава КОНЦЕРТА ЗА ПЕРКУСИИ И ОРКЕСТЪР (2021). Съвместна поръчка на Лондонската филхармония и Университета „Сока” в САЩ, той е замислен и посветен на шотландския перкусионист Колин Къри, който е първият му изпълнител на световната премиера в „Royal Festival Hall” в Лондон на 25 март 2022 с Лондонската филхармония под диригентството на Лудвиг Вики. „ Ударните инструменти винаги са били важна част от живота ми. Тази страст, превърнала се в доживотна обсесия, започна по време на пътуванията ми из Западна Африка, когато бях едва 18-годишен – тогава започнах да колекционирам и да се уча да свиря на „балафони“ (африканският първообраз на маримбата).” – разказва Елфман – „По-късно, в двадесетте си години, свирех в индонезийски гамелан ансамбли, а в ранния си период на театрални пърформанси дори изграждах собствени причудливи перкусионни формации от метал и дърво... Случайност ме срещна с перкусиониста Колин Къри по време на звукозаписна сесия за филмова музика в Лондон. Решихме, че би било вълнуващо да създадем нещо заедно. Бях ентусиазиран отново да се потопя в предизвикателството на мащабна симфонична композиция и същевременно да се завърна към корените си – към дървото и метала, към палките, чукчетата и докосването с ръце; да си позволя пълна свобода и просто да се забавлявам с процеса.” Концертът е в четири части, които повеждат слушателя през различни емоционални и звукови светове. В тях се преплитат искри от традиционната африканска и индонезийска музика с ритъма на съвременния мегаполис. Първата част „ Triangle” е енергична и динамична, тя представя солиста в триъгълник, в изкусна игра с още двама перкусионистa от оркестъра, създавайки пространствен звуков ефект. Заглавието на втората част е „ D.S.C.H” (обозначение на звуковия мотив: ре - ми бемол - до - си) – това е звуковият монограм на Дмитрий Шостакович, един от любимите композитори на Елфман. Преклонението му пред руския майстор е толкова голямо, че дори си прави татуировка с инициалите му. Не само мотивът е вплетен в партитурата, в тази част пулсират характерните остри, механични и гротескни ритмични идиоми на Шостакович. Меланхоличната трета част „Down" е най-интимната, маримбата разстила аура на нежен блясък и спокойствие. С експлозивните фойерверки от шеметни ритми, четвъртата част „Syncopate” вдига високо градуса на напрежение. Тук Елфман изненадващо включва в арсенала от ударни инструменти тенджери, капаци, тигани и своето изобретение „gizmo”. То е създадено в младежките му години, когато работи с театралната трупа „The Mystic Knights of the Oingo Boingo” и експериментира с всякакви звучащи „обекти“. Конструкцията му се състои от метални пластини или дискове, монтирани върху ос, които се задвижват и трият един в друг, издавайки специфичен звук. Така Елфман внася своя „пънк” и „рок” дух в концертната зала: „Gizmo” е част от моята ДНК. То придава на музиката онова леко налудничаво, механично усещане, което търся”. Концертът е изключително атрактивен с визуалната си театралност, а за перкусиониста-солист извънредно виртуозен и предизвикателен. Композиторът изрично отбелязва: „Искам солистът да се чувства на сцената не просто като музикант, а като луд учен в своята лаборатория, заобиколен от странни апарати, метални отломки и изобретения. Там той не просто изпълнява ноти, а провежда експерименти със звука – тества границите на резонанса, търси напрежението в метала и извлича енергия от предмети, които хората обикновено подминават. В тази „лаборатория” няма място за страх – само за любопитство и чиста, първична сила.” текст - Янина Богданова