Ikarus

„ИКАР – НЕБЕСНАТА КОТВА“ е „ симфонична притча“. За нея композиторът Ценко Минкин споделя: "В ранни зори, на най-високата скала, надвесена над морето, Икар се готви да осъществи мечтата на живота си – да полети като птица към слънцето с крилата, направени от баща му – изкусния майстор Дедал. Разперва ръце със закрепените към тях крила, замахва, няколко скока, затичва се към бездната и ... о, ЧУДО! Той полита над морската шир. Рее се като птица, лети все по-високо и по-високо, омаян от простора и блясъка на слънцето. Така увлечен от красотата на полета, забравя за съвета на своя баща да не доближава прекалено небесното светило, за да не бъде изпепелен. Но ... той се издига толкова високо, че около него са само волните ветрове и жарките лъчи, които стопяват восъка на крилата и изгарят перата им. Икар полита към бездната, към своята гибел... И тогава хората започват да говорят: „Така му се пада, като е толкова самонадеян!“, „Ама наистина ли е летял или само е скочил от скалата?“, „И ако е летял, защо е летял?“, „Кой му е позволил да лети?“, „Що за безобразие е това и какво ще стане, ако всички дръзнат да летят?“, „Да се заличи всеки спомен за „порочния“ пример на ИКАР!“ ... И въпреки всичко това, една звезда горе в небето, звездата на ИКАР, продължава да свети и трепти и да изпраща искрящи сигнали, че човек е роден за щастие и полет, и тази вяра е нашата КОТВА В НЕБЕТО." Програмна като замисъл, пиесата е замислена още през 2003, но е написана през 2022. Заглавието ѝ „Икар – небесната котва“ е подсказано от скулптора Александър Дяков. Тя е част от трилогията „симфонични притчи“ за голям (троен) симфоничен оркестър. Първата е „Заливът Дромос” (заглавието е по идея на Христо Фотев, 1997), а върху третата – „Окото на Богородица“, композиторът още работи. Във философския разказ за Икар се открояват пролог, два големи дяла и епилог. В първия дял прозвуча основната тема на Икар – темата на летежа. Вторият, който е централен, е изграден като двойна фуга. Първата ѝ тема е огледална на темата на Икар – това е вътрешната борба на самия герой. Втората звучи „бъбриво“ и изобразява хорското говорене, мълвата, изпълнена със съмнения. Следва драматургична кулминация преди епилога. Пиесата е звуково релефна и богато оцветена. Със своя език музиката образно пресъздава посланията на словесния разказ. (Творбата е реализирана с подкрепата на Културния фонд на „Музикаутор“.) текст - Елисавета Вълчинова-Чендова