Concerto for Flute and Harp in C major, K. 299

След първото си турне в Париж през 1763 г., Моцарт предприема второ пътуване с майка си към този град през септември 1777 г., минавайки през Мюнхен и Аугсбург и с продължителен престой в Манхайм. Целта на пътуването им е посочена в писмото на Леополд от 27 ноември 1777: „ ...да се получи назначение или да се спечелят пари” . Тогава вкусовете се владеят от оперния жанр, докато силата на Моцарт е в инструменталната музика. Той вече е с различен статут – не е детето-виртуоз, а като композитор е все още непознат. Търсенето на подходяща работа не дава резултат. Освен това на 3 юли 1778 г. майка му умира от скоротечно заболяване и 22-годишният композитор се оказва в трудната ситуация да поеме сам последствията. Сред изключителната колекция от инструментални концерти, освен 27-те клавирни концерта, петте за цигулка и петте за валдхорна, соловите концерти за флейта, обой, кларинет и фагот, съществуват седем концерта за два или повече инструмента с оркестър, като последният от тях – Симфония концертанте за цигулка, виола и оркестър – е написан най-вероятно през лятото на 1779 г.. Преди това са завършени Concertone за две цигулки и оркестър K. 187e, Sinfonia concertante, K. 297b за четири духови инструмента (тук авторството се оспорва), Концерт за флейта и арфа 299/297c, Концерт за две пиана 316a. До-мажорният Концерт за флейта и арфа K.299/297c е именно от времето на втория парижки период на композитора. В Париж Моцарт се свързва със стар семеен приятел, барон фон Грим, който отново го въвежда в аристократичните салони. Благодарение на тези контакти, херцог дьо Гине, чиято дъщеря взима тогава уроци по композиция при Моцарт, поръчва Концерт за него като флейтист и за дъщеря му като арфистка. Въпреки необичайната комбинация, Моцарт откликва на поръчката. В писмо до баща си той споделя: „ ...у нас в Германия се харесват дългите съчинения, а в действителност е по-добре да е кратко ”. Затова парижките му опуси са съобразени с вкусовете на парижките дилетанти. Като равносметка обаче Моцарт остава ощетен от френската аристокрация – тя се оказва некоректна в плащането както на поръчките, така и на частните уроци. Предполага се, че партията на арфата в Концерта е клавирна адаптация, тъй като съдържа типично пианистична фактура. Впоследствие пръстова редакция на концерта осъществява Карлос Салзедо – арфист и композитор от първата половина на миналия век. Липсват авторски каденци и днес обичайно се изпълняват допълнително написаните от Карл Райнеке.